История

Начало (2013 г.)

През 2013 година група ентусиасти, сред които Десислава Рудолф, Елена Йериг, Людмила Петрова-Белова, Mиглена Хьолцер и Десислава Панчева, полагат основите на българското дружество с идеална цел – съхраняване и популяризиране на българската култура сред сънародниците в чужбина. Организацията започва с амбициозната мисия да предоставя образователни и културни инициативи, насърчавайки връзката с родните традиции.

Изграждане и растеж (2013 – 2019 г.)

В първите години дейността се съсредоточава върху съботното училище, което се утвърждава като основен стълб на организацията. Родители и доброволци обединяват усилия, за да предадат на децата знания по български език, история и култура.
Децата стартират с Яна Фингарова, която е първата учителка на децата в началните класове. Тя полага основите и разработва учебната програма.

С всяка изминала година броят на участниците нараства, а дейностите се разширяват:

• организират се празнични събития,

• литературни вечери,

• уъркшопи по народни занаяти и танци.
  
  

Вдъхновението и отдадеността на общността водят до бързо развитие и утвърждаване на дружеството като важен културен център за българите в региона.

Предизвикателства и устойчивост (2020 – 2023 г.)

След успешния период на израстване, организацията се изправя пред редица външни предизвикателства. Смяната на помещенията води до по-високи наемни разходи и финансови затруднения, изискващи спешно търсене на нови източници на подкрепа.

Точно в този момент настъпва и пандемията от COVID-19, която допълнително усложнява работата. Най-сериозното предизвикателство става осигуряването на присъствието на децата в съботното училище. Онлайн обучението не може да замени пълноценно живото общуване и атмосферата в класните стаи.

Въпреки трудностите, с упоритост, гъвкавост и отдаденост, организацията успява да съхрани училището и интереса на семействата – основа за последващо възстановяване и нов растеж.

Стабилизиране и ново вдъхновение (2023 – до днес)

В стремеж към стабилност се предприемат стратегически стъпки:

• активизиране на членовете,

• установяване на нови партньорства,

• разширяване на културната програма.
  
  

Символ на този нов етап става включването на фолклорни танци като постоянна дейност. Танцовата група не само привлича нови участници, но и засилва чувството за общност. Българските хора и ритуали се превръщат в жив мост между поколенията, вдъхновявайки нов живот в организацията.

Историята на нашето културно дружество е доказателство, че съхраняването на традициите е път, изпълнен с предизвикателства, но и с огромно удовлетворение. Израстването, кризите и стабилизацията са естествени етапи в развитието на всяка общност, а упоритостта, солидарността и любовта към българското са нашият ключ към успеха и бъдещето. Тази сполучлива формула вече години предаваме напред за да направим Ян Бибиян не само успешен, но и любим и необходим на поколенията и след нас.